Теория на избора  е книга за кризите в живота, за

„ Теория на избора ”  е книга за рецесиите в живота, за отхвърли от диктата на външния надзор, за щастието и нещастието, което сами избираме да усещаме и преживеем. За изборите, които  зависят от нас.

Единствените хора, чието държание можем да направляваме, сме самите ние. Когато осъзнаем, че можем да направляваме само своето държание, неотложно започваме да преосмисляме и личната си персонална независимост и откриваме, че в доста връзки в действителност имаме по-голяма независимост, в сравнение с сме предполагали. Ако не създадем автоматизирано това, което някой ни кара да създадем, можем да преценим каква част от персоналната си независимост сме склонни да „ жертваме ” за връзката си. Например когато брачната половинка споделя на своя брачен партньор „ Ако не започнеш да се отнасяш към мен по-добре, ще те напусна ”, тя е в развой на преосмисляне на своята персонална независимост. За нея постоянно съществува изборът да напусне брачна половинка си, в този момент обаче дамата би трябвало да избере от каква част от персоналната си независимост е склонна да се откаже, в случай че остане. За да имаме надзор над живота си – нещо, което е постоянно допустимо – би трябвало да сме подготвени непрестанно да решаваме какъв брой значима е за нас персоналната ни независимост във всеки съответен случай. Помислете си за миг какъв брой доста от скъпото си персонално време отделяте, с цел да карате другите да правят нещо, което не желаят, а също и какъв брой доста от скъпото си персонално време отделяте, с цел да упорствате да не свършите нещо, което други хора ви карат да извършите.

Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде употребена тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един преподавател да вземем за пример, може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, само че не е в положение да го направи вместо него. Като излезете от клопката на външния надзор, ще си възвърнете персоналната независимост, от която непринудено сте се отказали, когато сте се чувствали виновни за изявите на учениците, избрали да не работят съзнателно.

Всички дълготрайни психически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на доста други недоволства, като болежка, отмалялост, уязвимост, както и някои хронични болести, нормално наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
Безсмислено е да изследваме всички аспекти на живота си надали не от самото ни раждане, с цел да открием за какво сме избрали да бъдем нещастни. Причината за актуалното ни възприятие за незадоволеност и злощастие е постоянно това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива по този начин, както бихме желали. Докато не си отворим очите за този факт, не можем да бъдем същински свободни, тъй като непринудено се оковаваме в една безкрайна и невъзможна задача – в опити да се отърсим от нещастието си, без да изтръгнем неговия корен. Ако погледнем истината в лицето, няма гаранция, че ще решим казуса, само че в случай че не го създадем, имаме безспорна гаранция, в никакъв случай няма да го решим.

Проблемната междуличностна връзка постоянно е част от сегашния ни живот. Връзката, поради която се усещаме неудовлетворени и нещастни, не е нито в предишното, нито в бъдещето – тя непроменяемо е тук и в този момент. Ето за какво точно тук и в този момент би трябвало да преосмислим понятието „ персонална независимост ”. Можем да бъдем свободни във връзка с доста неща, само че в никакъв случай няма да сме свободни да живеем щастливо, в случай че в живота ни няма най-малко една надълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка. За двама души, които са осведомени с теорията на избора, кръгът на компромиса е доста дейно средство за преосмисляне на персоналната независимост.

Нещо мъчително за нас, станало в предишното, предопределя до известна степен какви сме през днешния ден, само че анализирането на предходното злощастие не способства с нищо за това, което би трябвало да създадем в този момент: да подобрим една или друга значима, само че неудовлетворителна сегашна наша междуличностна връзка. Осъзнаването на тази аксиома ни дава късмет да се отърсим от неправилното разбиране, че преди да се заемем с решаването на сегашния проблем, първо би трябвало да опознаем предишното си и да разгадаем тогавашните си душевни спорове. Не сме обречени да преповторим предишното си, в случай че сами не решим да го създадем. С помощта на теорията на избора можем да променим сегашната си неприятна връзка, като изберем едни или други видове държание, които да са удовлетворителни и за двете страни. Ако имаме вяра, че не сме в положение да бъдем щастливи в сегашното, до момента в който не разберем и не преодолеем тогавашните спорове, то сами избираме да сме пандизчии на нещо от дълго време минало и завършено вечно. Това не е метод да се почувстваме по-свободни.

Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас персонални потребности: за оцеляване; обич и привързаност; власт; свобода; наслаждение от асимилиране на нови знания и занимания. Всеки има правото и задължението да удовлетворява самичък главните си персонални потребности. За да можем да живеем пълноценно и щастливо, тези наши съществени потребности би трябвало да бъдат задоволени – нещо, което може да бъде поотложено за известно време, само че те никога не могат и не трябва да бъдат подценени и отречени изцяло. Единствено ние самите можем да кажем по кое време една или друга наша съществена потребност е задоволена. Когато се опитваме да удовлетворим потребностите на различен човек, ние в действителност непринудено се оковаваме в осъществяването на една невъзможна задача. Тоест губим от своята персонална независимост.

Ние можем да удовлетворим нашите съществени персонални потребности само удовлетворявайки една или повече показа, залегнали в личния ни стойностен свят. Ако сме вписали в стойностния си свят показа, които не могат да бъдат задоволени, ние в действителност сме се лишили от опцията да бъдем свободни.

Единственото, което можем да вършим от раждането до гибелта си, е да постъпваме по един или различен метод. Всяка наша постъпка е част от един или различен вид изцяло държание, построено от четири неразривно свързани съставния елемент: дейности, мисли, усеща и физиология.

Всеки вид изцяло държание се отбелязва с дейни глаголни форми, съгласно най-отличаващия се от четирите съставния елемент. Например „ предпочитам / вземам решение да се депресирам ” или „ депресирам се ”, вместо с пасивни структури от рода на „ пострадвам от меланхолия ”. Възприемането на тази аксиома е много мъчно и непривично за хора, които работят съгласно психическата настройка и психическата процедура на външния надзор. Но в случай че не се постараете да я разберете и възприемете, вие непринудено се лишавате от много доста персонална независимост. Когато обаче използваме формите „ вземам решение да се депресирам ” или „ депресирам се ”, с цел да опишем душевното си положение, неотложно осъзнаваме, че в действителност става дума за деен персонален избор, което пък ни оказва помощ да си възвърнем чувството за персонална независимост.

Всяко изцяло държание е въпрос на персонален избор, само че имаме директен надзор единствено върху два от неговите съставния елемент – дейностите и мислите. Но избирайки умишлено по какъв метод да постъпваме и да мислим, ние можем да направляваме индиректно и другите два съставния елемент на цялостното си държание – възприятията и физиологията си. Не е елементарно да променим метода си на деяние и на мислене, само че би трябвало да се опитаме, тъй като това е единственото, което можем да създадем. Ако успеем да открием и да стартираме да използваме по-удовлетворителни за нас действия и мисли, това ще ни помогне да придобием и много повече персонална независимост и надзор над живота си.
Ако ви се коства, че не разполагате с онази персонална независимост, която бихте желали да имате в дадена междуличностна връзка, то е тъй като вие самите, вашият сътрудник или и двамата не желаете да възприемете златното предписание на теорията на избора – всеки може да управлява само личното си държание и личния си живот. А до момента в който не възприемете тази първа аксиома, няма да сте в положение да употребявате никоя от останалите хрумвания, залегнали в главната теорията на избора – за главните персонални потребности, за стойностния свят и за цялостното държание.

От „ Теория на избора ”, изд. Кръгозор
Снимки ~ thebetterplan.org, washingtonpost.com